"Духът на вещите"
Това е тихата нишка, която свързва предметите с времето и хората, които са ги докосвали. Всяка вещ носи в себе си енергия-на създателя си, на онзи които я е използвал, и на всички мигове през които е преминала.
Старите вещи са изпълнени със спомени. Глиненият съд е изпълнена с пукнатини, носи следите на водата, на ръцете които са го докосвали. Той разказва за живота, който е преминал около него. Глината е живата памет на земята. Тя е създадена от времето, смекчена от водата и оформена от човешките ръце. 
 
Стъклото е обратното – въздушно, ефирно и светлопропускливо. То е стихията на огъня, родено от разтопен пясък, оформено от духа на стъкларя и закалено в пламъците. То отразява времето по друг начин. Пази светлината на отминали дни, отблясъците на слънцето, дори пръстите, които са го вдигали и оставяли.
Духът на вещите е онзи невидим отпечатък, който ги прави не просто предмети, а свидетели на живота. В тях се крие история на Труд, на любов, на грижа.
Предметите оживяват, когато се погледнат не просто като нещо материално, а като носители на минало с душа.